лош късмет и мускулна треска
След като миналия уикенд го прекарах мързелувайки вкъщи, в понеделник реших че е време да започна сериозно да се захвана с някакъв вид раздвижване. Тъй като в петъка преди това вече бях ходил веднъж на стената в гълъбарника на софийския, реших че е добре да пробвам пак.
Речено - сторено, само дето се оказа че еспадрилите с които ми услужи Иво, не са много препоръчителни за носене. Кофти им е гумата и (основния проблем) доста ми убиват на палците. Та така се въодушевих да се сдобия със собствени еспадрили.
1ви опит: във вторник, след работа и преди деловата служебна кръчма с гостите американци, се разходихме до магазина на Стената, който е срещу немската. Половин час пробване на какви ли не модели и всички възможни размери. Заключение: имам ужасно прави крака; трябват ми еспадрили които да са възможно по-прави; има такъв модел наречен Wild Climb - Kik; в този магазин няма необходимия модел, но в другия има. Край на първи опит. Следва втори.
2ри опит: сряда; след работа; магазин на Стената намиращ се близо до зала Универсиада; Wild Climb - Kik; номер 38,5; леко по-големи от необходимото; номер 38: няма; нали имаше: ами не знам. няма; скоро ще получавате ли: ами не се знае. май няма да е скоро; край на втори опит.
3ти опит: петък след работа преди стена; магазин Намасте; 18:45; затворено; нали работи до 19:00; не знам. затворено; край на 3ти опит.
4ти опит: събота 14:30; пак Намасте; този път отворено; La Sportiva; Miura; 39; Barracuda; 38.5; Katana; 38; в последното се чувствам много добре; 37.5; няма; ще има внос до края на другата седмица; дано тоя път върже; край на 4ти опит.
До тогава ще се боря с българските еспадрилки и ще стискам зъби да ми останат поне малко палци (мислех да стискам палци, ама така май трудно се катери). Тях пък ще ги стискам по-скоро да получат по-малки номера.
Туй за късмета. Мускулната треска ме е затресла от миналия понеделник. В петък тъкмо ми мина и хванах пак да покатеря малко та да се раздвижа. Като видях, че тоя път няма болки в мускулите вчера се засилих да ходя малко да пробвам витошкия сняг докато все още го има.
Ранно тръгване. 10:00 среща със Слави на долната станция на Симеоновския лифт. 10:40 горе. До 11:30 замръзнал нос поради силния и студен вятър на горна станция на Романски и едно успешно спускане от там съпътствано с множество падания и ставания. Обратно на Алеко се намерихме с Алекс, която се присъедини към нас за няколко спускания по Лалето. При мен предимно бавно и падащо, при тях малко по-бързо и направиха няколко спускания повече от мен, но … всичко с времето си 
Като резултат от всичко това днес ме гони доста сериозна мускулна треска, но се надявам с катеренето довечера да й видя сметката. Ако ли пък не - утре ще е още по-сериозна
