Missing Mind

Вчера рано на обяд (да се чете 12:10 или “5 минути след като се събудих” (освен това “вчера” да се чете “15ти април, ама тоя пост го пиша вече седмица”)) по телефона ми се обади Милен (Минчев) (още познат като Милен от ACS02) с предложението “Абе Вени, с приятелката ми смятаме да ходим до Антверпен на разходка. На теб идва ли ти се?” Имайки предвид че бях прекарал целия съботен ден в стаята (изключвам ходенето до магазина), а времето навън беше наистина чудесно, веднага се съгласих и се разбрахме като се приготвя и хвана влак за брюксел да му се обадя и да се уговорим за среща на гарата.

Моето “приготвяне” отне скромните 100 минути или малко повече от час и половина, тъй като трябваше да си взема душ и се разходих до университета, за да оставя машинката там малко да поексплоатира internet връзката.

Добрата новина беше че тъкмо като потеглях към гарата Милен се обади и каза “А, супер. И ние тъкмо тръгваме и след 30-40 минути ще сме там”. Това време щеше и на мен да ми е достатъчно стига да
имаше бърз влак (20-25 минутен) за Брюксел достатъчно скоро след пристигането ми на гарата. За мой късмет 5 минути след като си взех билет вече бях във влака и очаквах да потегли.

В Брюксел пристигнах малко преди тях, така че веднага след като Милен и Филипин (мисля че така трябва да се пише на кирилица) дойдоха си взехме билети и се затичахме, за да не изпуснем влака за Антверпен. Той (абсолютно случайно) беше препълнен, тъй като вчера беше последния ден от великденската ваканция и всички ученици се завръщаха от родните си места обратно към местата където учат.

(Тук може би е момента да вметна една дребна подробност относно белгийския мантатлитет и по-скоро този на учащите (ученици/студенти). Повечето от тях са свикнали всеки weekend да се прибират вкъщи при родителите си. Съответно всички мръсни гащи и чорапи се носят на мама която да ги изпере/сложи в пералнята да се перат и (както разбрах вчера от Милен) мама се грижи да наготви някакво количество манджи, които после се слагат в пластмасови/други съдинки и се носят към мястото където детето се обучава. Същата процедура се повтаря следващтата седмица и по-следващатата и така нататък.

Обяснение то за манджите не го знаех, но то хвърли малко светлина върху едно изказване на Йорис (един от колегите в COSIC) или по-скоро изясни следният диалог:

В(енелин): Абе Йорис, защо не те виждам на редовните петъчни бири?

Й(орис): Ами защото се прибирам вкъщи при родителите ми.

В: Е не можеш ли някой weekend да не се прибереш ами да останеш тук и да дойдеш?

Й: Ами всъщност мога. Но това означава че ще трябва да си готвя сам.

Тогава не разбрах какво точно има предвид, или по-скоро се зачудих “Е ти не си ли готвиш сам и през седмицата?“, но явно Милен ми даде отговора на този въпрос съвсем случайно.)

Но да се върнем на Антверпен. Пристигнахме и веднага се учудих на гарата. Там имаше буквално 4 или 5 нива коловози един над друг. По 2 коловоза отляво и 2 отдясно. Част от тях бяха все още в строеж, но си личеше какво ще представляват след като бъдат завършени (т.е. релсите вече бяха положени ). Над всичките тези нива се намират гишетата за билети и всъщност се оказва че това е нивото на което е и самият град. Излязохме през един от страничните входове/изходи на гарата до който се оказа че се намира входа на зоологическата им градина (да, зоопарка е почти в центъра на града). Милен и Филипин обясниха, че животните вътре били “гледали доста тъжно” според някакви статии и че в общи линии не си струвало посещението. След това просто ми посочиха доста голямо количество магазини наоколо, които се оказа че всичките са магазини за диаманти. Антверпен бил така да се каже “втората диамантена столица на Европа след Амстердам”. Видяхме витрините на магазините и се запътихме към центъра да се поразходим и да видим каквото има да се гледа.

Първото място на което се спряхме беше една сладоледаджийница (или по-скоро магазин за сладоледи, защото не беше някаква количка или каравана каквото в моето съзнание се свързва с термина “сладоледаджийница”). Името на веригатабеше Ben&Jerry’s и те още от Брюксел ми бяха казали че тези сладоледи трябва да се опитат. Наистина никак не съжалявам за това. Топките сладолед бяха доста големи, както може да се види на снимките (тук и тук). В шоколадовия имаше доста големи парчета шоколад (бял и кафяв). В карамеления имаше парчета карамел, а в третата топка, която беше от вида cookie dough, имаше наистина парчета тесто за сладки, което беше чудесно. Ако не бяха те сигурно нямаше да си взема от третия вид, но те казаха “Това със сигурност трябва да се опита, а от другите си вземи каквото искаш. Всичките са хубави, но cookie dough е задължително”.

След това се запътихме към пешеходната зона на главната улица докато стигнахме до Катедралата (De Katedraal). Явно им е единствената в града на хората и са си я кръстили с главна буква че да се знае. Направихме няколко снимки на катедралата и някои от околностите и решихме че сме достатъчно изморени, че да седнем да пием по бира. Опитахме, разбира се, наливната бира, която според мен беше доста зле. Дори не й запомних името, но някъде по снимките може да бъде прочетено на чашата.

След това се разходихме до канала, който води до антверпенскоро пристанище и се поснимахме около него. Доста се развеселихме като видяхме някакво параходче/яхта спряло плътно до брега и някакъв чичо да си jog-ва по палубата вместо да слезе на брега.

В общи линии това беше обикалянето. На връщане към гарата видяхме магазин за бири, от който си купих Grimbergen със зелен етикет, на който все още не мога да прочета името. Такъв тук и до сега не съм виждал.

Малко преди да стигнем гарата седнахме в едно заведенийце наречено “Wagamama”, където сервираха какви ли не работи с noodles. Милен и Филипин си взеха някакви супо-подобни, а аз си взех вариант с телешко и сос teryaki. Никой не съжали за избора който е направил и разбира се по стар обичай всеки опита от всяка порция, че за другия път да е информиран

This entry was posted on сряда, април 25th, 2007 at 01:50:23 and is filed under Leuven, Belgium, culture. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.