3-continent conference
Това просто няма как да го пропусна 
Онзи ден вечерта (или може би е по-правилно вчера доста рано сутринта) както си седях и си приказвах простотии в Skype с Пешо, той даде умна (дебело подчертавам умна) идея. Седим и си приказваме ние и той по едно време казва “Хайде да се обадим на Ди”.
И речено - сторено. Звъни той и се започва първата в историята (може би не на човечеството, но поне) на моя живот гласова конференция между 3 континента - аз в Европа, Пешо в Севера Америка и Ди, която понастоящем с подвизава в Австралия.
Часът при мен беше около 03:30 през нощта, при Пешо - около 20:30 вечерта, а при Диана - 11:30 сутринта (неделя сутринта).
Оказа се, че почти сме я събудили. Всъщност тъкмо си пийваше сутрешното кафе. Та в крайна сметка изкарахме доста интересен половин-часов разговор. Ди не чуваше добре Пешо, та аз трябваше да повтарям какво е казал той. Аз по някога не чувах нея, та Пешо повтаряше, а той (напук на всичко) ни чуваше и двамата идеално.
Няма да предавам целия разговор, но в общи линии обменихме информация кой какво прави и до кога ще го прави и кога евентуално ще се видим и аз благополучно се отправих да спя.
Заспивайки се замислих “трябваше ли да й се обадим наистина в 03:30 часа? Не можеше ли да бъде в някакво по-човешко време?” и почти веднага си отговорих сам. Значи часовата разлика от Австралия до Централна Европа е 8 часа, от Централна Европа до Тексас - 7 часа и от Тексас до Австралия 9 часа. Това в общи линии означава че сме разположени почти през равно количество часови зони, т.е. единственият шанс никой да не е по средата на нощта е, ако средата на нощта е между двама от говорещите. За предпочитане там където има най-много часови зони - или някъде над Тихия Океан. Това автоматично би означавало разговора да се случва малко след обяд по центраолно-европейско време, което би значело или аз да съм в университета или тъкмо да съм се събудил и да закусвам (може би). Та така в сложни пространствено-времеви изчисления заспах и в крайна сметка нищо не измислих.
