Ако програмистите строяха къщи
И така. Ако някой иска да разбере за какво ще става дума в днешната приказка моля да потърси заглавието на този пост в Google, да прочете внимателно небезизвестното произведение и да намери търсената информация вътре.
За останалите - да видим къде приключихме предишния път. А, да - тъкмо си бях намерил квартира.
Та значи имам си аз квартира. Ето и малко информация за нея (част от нещата ги знаех преди да се нанеса, но част от тях ги установих със закъснение):
- прозореца е само с 1 стъкло
- чешмата в стаята има само студена вода (като гледам тук чешми с по един кран са си нещо стандартно, а не като по нашите земи, където за тази цел махат крана за топлата вода и слагат тапа на негово място)
- топла вода има тече от душовете на долния етаж
- за топла вода от душ се плаща 0.50 eur (пускаш си монетката в една машина и тя ти пуска вода за около 10 минути. след това просто водата спира)
- парното, тока и водата в стаята ми влизат в наема (което означава че заради единичното стъкло парното стои постоянно на max)
- в стаята има розетка с internet connection, който също влиза в наема (само да имаш PC което да закачиш към розетката)
Още след нанасянето реших да се разходя до кухнята която се намира на -1вия етаж и да видя дали ще мога да се запозная с някой от съквартирантите. Имаше една мома която нещо си хапваше и аз се опитах да я заговоря на английски. След само 30 секунди приказки от моя страна тя продължаваше да ме гледа умно и успя да ми обясни че не ме разбира и че не шпреха много английски. Тъкмо започнах да се отчайвам и се появи още едно момиче. Нея също се опитах да я заговоря на английски, обаче … същия резултат. Това съвсем ме отчая и се прибрах в стаята където се отдадох на ядене на мандарини и четене на Робърт Асприн до към 01:00 след което заспах. Следващия ден малко се разходих из града и направих някоя и друга снимка и се прибрах като пак се отдадох на четене.
По някое време привечер чух от някъде китара и реших да се поразходя и да видя от къде идва това. Както се оказа в кухнята бяха седнали 5тима души - двете моми с които почти се бях разбрал, още една мома и двама младежи, единия от които свиреше на китара. След не много сложен разговор се разбрахме че няма проблем да седна и да слушам и дори се завърза някакъв разговор. Оказа се че и 3мата които не познавах не са от нашата къща, освен това двамата младезхи си заминавали на следващия ден та това им била последната вечер. По някое време свиренето взе да приключва, но казаха че щяло да има някакво party на еди-кой-си адрес. Само дето аз реших да го пропусна и пак се отдадох на четене до среднощ.
В неделя сутринта се захванах с четене до към обяд. След това реших че може би е време да ида да видя какво ще си купя за хапване. Да обаче … ядец. В неделя супермаркета не работел. То всъщност май нищо не работело в неделя. Добре че имах разни банани и мандарини в стаята та цял ден четох книги и ядох плодове. И така пак до среднощ. (По някое време четох и една документация която ми бяха дали към един toolkit дето най-вероятно ще го използвам в тоз проект дето ще го пиша, ама не наблегнах много на нея. Въпреки това на следващия ден успях да задам някои много умни въпроси (на които все още чакам отговор))
В понеделник се помотах малко. Намерих една от компютърните зали на университета, но нещо никак не ми хареса. Не искаше да ми mount-не usb drive-а. Следобед ми активираха студентската карта за достъп до департамента и можех вече спокойно да се мотая из цялата сграда. Освен това ми дадоха и account за компютърната зала на 1вия етаж, която се превърна почти в мой 2ри дом (но за това по-късно). Та по някое време ходих отново да си приказвам с Carmela на тема проекта и да си задам умните въпроси и тя да даде още малко разяснения по тоз toolkit. След което се забих във въпросната зала на 1вия етаж, която е предназначена за часове и се оказа че нещата не са толкова зле (да се чете “няма чак толкова много ограничения на употребата на PC-тата”) колкото в университетската. USB-то ми се mount-на без проблем и съответно си имах firefox, gaim и други разни глезотийки 
Та успях да се почета/пиша с разни хора и така до към 20:30. Тъкмо бях започнал да се притеснявам че няма да успея да изляза от тук, когато видях че една от входните врати на сградата не е с нормална брава, а се отваря с магнитните карти и следователно нямах никакви проблеми
Вторникът някакси ми се губи от главата. Май дойдох тук към 11:00 и седнах да си чета разните работи за trusted archives които Carmela ми беше разпечатала. Към 12 и нещо ходих с част от хората до стола или както тук му викат “Alma”. Все още не знам защо така му казват, но тук се намира Alma 3. Другите 2 са някъде из града. След това пак си четох разните неща и към 18 и нещо когато пак се донесох в залата и откарах тук до към 21:30. След това отидох да си хвана автобус и им прегледах разписанието, та друг път да знам кога да ходя на спирката, за да не мръзна много. Вкъщи хапнах и пак четох книжки и rfc-та до към 1 и нещо.
В сряда пак дойдох към 11. На 4тото бюро в стаята която в която се бях установил се беше появил един компютър, и аз си помислих че ще е за мен, но се оказа че щял да бъде server-а за въпросния toolkit, та се захванах да му инсталирам toolkit-ските неща и да му update-вам windows-а. И така пак до към 18 и нещо. След това пак малко в залата до към 21:45 и после към автобуса.
И сега за да не се чуди някой “Абе защо тоз човек сложи такова заглавие и говори такива неща в началото а нищо не спомена после” ето я и връзката с гореспоменатото произведение:
“07.02 Заваля сняг”
