Parkstraat 70
Тъй като забравих заглавието на следващия пост направо го събирам с по-следващия, а може и weekend-а да включа, а може даже и понеделника да се смести. Ама ще видим де 
Та значи на втория ден след пристигането (което по календара се падаше четвъртък) обиколих 3 проектоквартири да ги поогледам. Поогледах и една от трите ми хареса, но Веселин ме посъветва да не бързам веднага, а първо да говоря с Елена (другата българка тук, която е в Leuven от 2 години и била по-наясно с квартирите). Елена ми даде няколко съвета относно квартирите, както и телефона на нейния хазяин и остана за следващия ден да му звънна.
Тъй като петък се падаше патронен празник за университета се оказа че редовната петъчна бира е преместена в четвъртък в 20:00 в заведение със звучното име „De Giraf“ (тук малко избързвам с нещата, но нищо )
По някое време се разбра че аз в крайна сметка съм се насочил към проект в областта на privacy-то и ме запознаха с privacy групата тук в COSIC (какво значи COSIC все още е божа работа, но скоро може и моя да стане). Та проекта който си бях харесал се оказа че е към тази група, но човека който бил главния идеолог (George) нещо нямало да има време за този проект. Друго предложение се появи от Claudia и по-скоро от Carmela, която се занимава с част от проекта за електронни белгийски ID cards. Та това което ще правя ще е демонстрация на Trusted Archive Service. Добрата новина е че ще е предимно software-но ориентирано. Лошата е че всичкото мислене дето има да се мисли е измислено и в общи линии за мен остава да си пиша код (въпреки че след като го обмислих – май няма да е толкоз лесно колкото си мисля. Тук нещо твърде много „мисля“ вкарах). Другата лоша (наистина лоша) новина е че на какъвто и език да го пиша ще трябва сега да го уча (дали ще е Java, ASP или .NET – всичко ще трябва да се учи ).
След обсъждането на въпросния проект ми дадоха programmers’ guide-а с който да се позабавлявам през почивните дни и аз се насочих към въпросното заведенийце, където успях да се включа с 2 бири преди да се наложи да си тръгна, за да хвана последния автобус към последната (и втора) нощувка в манастира. Бирата не беше лоша. Първото което пих май че се наричаше нещо като „гьоз“, но по-скоро с такова немско „о“ дето е „ое“ (абе гадна работа). Второто се казваше „Barbar“ и идваше от някакви „barbarian“-и (или поне такова имаше нарисувано на чашата). Първата беше леко виноподобна и сладникава. Втората беше по-силна от обикновените бири и пак леко сладникава. Следващия път съм планирал да видя що е до „Judas“ че ми звучи интересно 
Втората вечер в манастира не беше нищо интересно. Тъй като вече имах SIM карта си подкарах телефона и четох книжка до никое време (Да живее Read Maniac-а). На следващия ден се чух с хазяина на Елена и се уговорихме да ми покаже някаква стая на Parkstraat 70. Видяхме се. Показа ми човека за какво става дума и на мен ми допадна та се договорихме. Платих му наема за 1вия месец, 1 наем депозит и още едни такси и той ми връчи кличовете за стаята и входната врата И така се сдобих с квартира.
Чух се със Светла и я помолих да ми съдейства с пренасянето на багажа от манастира до центъра и след като се разплатих за нощувките в манастира с Brother Omer се разделихме по живо по здраво. Само много ме беше яд че не наснимах advanced манастира, но … мисля че ще мога да го направя и по-нататък
А какво се случило след това ще разберем утре, защото сега вече съм много гладен.
