Missing Mind

OK, ето ме вече в Белгия. Първи впечатления - 30 минути чакане за багажа на летището, през което време се оказа че Люба ме е чакала да изляза (добре че и отвън били написали “Baggage delayed” та да не се чуди какво става).

След като най-после се измъкнах се оказа че тя е с един неин познат с кола, който ни закара до центъра и там хапнахме в едно ресторантче (много благодаря за почерпката ). След това същия познат ни закара до квартирата на Люба. На мен се падна да спя на един надуваем дюшек. Искам такъв! Беше много як и на външен вид и за спане

На сутринта след бърза закуска Люба ме натовари на метрото и отиде на стаж. Спирката от метрото я уцелих лесно. Почти толкова лесно си купих и билет за Leuven (което както се оказа се четяло ЛьОвн, а не ЛьовЕн. Това го разбрах след като една полицайка ме изгледа доста странно и неразбиращо кгато казах ЛьовЕн). След това имах малко колебания къде точно се намира перона, но и до него стигнах с малко упътване.

Оказа се че има 2 вида влакове от Brussels до Leuven - такива които стигат за 20 минути и такива които стигат за 40. Аз бях уцелил от вторите. Попитах кондуктора кога пристигаме в Leuven и той си свали шапката погледна я и замиследно се почеса. Чудех се какво точно й гледа на шапката и какво търси вътре, но както разбрах там просто имало разписанието. Каза човека 9:53 и си замина.

Та вървя влака, вървя и по едно време взе да се връща. Аз като се притесних че съм изпуснал гарата и подскочих, но след малко дойде въпросния кондуктор и каза “Следващата спирка е твоята, ама спокойно имаш 10 минути”. (Както се оказа разликата във времето необходимо за стигане от Brussels до Leuven идва от това че едните влакове се отклоняват малко и стигат до летището. Там стоят известно време и след това се връщат в правия път.) След около 15-20 минути стигнахме до гарата и аз слязох с облекчение.

Повъртях се малко около гарата и успях да намеря спирката на автобусите. От сайта на университета бях намерил кой точно автобус трябва да хвана и в коя посока. Само дето никой не разбра защо реших че отивам в Department of Computer Science. След 20тина минути пътуване слязох на последната спирка на автобуса и след малко разпитване стигнах до департамента по CS който нещо беше в ремонт. Влязох вътре и след само 5-10 минути търсене стигнах до секретариата от където ми обясниха че Светла (преподавателката която търсех) не е в тоз департамент а в този по Engineering. Аз обнадежден попитах “Това някоя съседна сграда ли е?”, но се оказа че въпросното нещо се намирало 2 спирки назад с автобуса. Това обаче го разбрах по-късно. За момента тръгнах пеша. За около 20 минути стигнах но бqх целия изпотен като … не знам какво.
Намерих аз най-после въпросната Светла и тръгнахме с нея да видим дали са ми готови документите. Оказа се че момичето което се занимавало с тях била някъде и щяла да се върне след не знам колко време. Докато си дойде това момиче Светла ме запозна с един друг момък българин Веселин, който бил дошъл наесен тук да прави PhD. Та той ме поразходи малко наоколо и ми показа къде е магазина, къде е стола, къде са общежитията и други такива неща В последствие се разбра какъв точно е проблема с документите и се разбра че грешката е вярна и всичко било наред та ни изпратиха към Housing Service-а.

От там ми обясниха как стоят нещата със стаите и ми дадоха 2 списъка от които да си избирам. Също така ме упътиха къде мога да нощувам докато си намеря квартира. Вариантите бяха 2 - един манастир който се оказа бая далеч от центъра и някакъв Youth Hostel зад гарата. Цените в манастира бяха по-тънки, а и … манастир все пак, та реших да се заселя там.

Манастира беше един много advanced манастир с асансьор и връзка с Internet. На най-долния етаж имаше кухня където можеше да се готвят разни неща и стая за събиране в която имаше телевизор. Още първата вечер докато седях във въпросната стаичка долу се появи един момък носейки бутилка с нещо. Запознахме се и по едно време той каза “Would you care for some beer?”, по което веднага го разбрах че говори моя език Оказа се че това му била последната вечер тук след което се връщал в Гент. Бирата която носеше беше някаква странна и той каза че я правели на няколко километра от къщата на родителите му. Беше по-силна от бирите в България, но беше добра. Малко по-късно дойдоха и 2 момичета от Полша да се присъединят към бирата.

Въпросният човек, чието име така и не можах да запомня се оказа че работи като support в някаква фирма, но през свободното си време се занимавал с paragliding, mountain climbing и traveling по света (тук подръпвам Виша и Иво по ушите). В Белгия имало някакъв много хубав закон, който позволявал ако няколко години не си ползвал отпуска да си вземеш цяла година неплатен отпуск като през това време фирмата ти пази работното място докато се върнеш. Също така фирмата трябвало да наеме на работа някой безработен, с което спестявали разходи на общината и общината ти изплащала на теб част от тези спестени пари. Та идеята е че това можело да се прави не повече от 5 пъти. И този въпросен тип в началото като си взел 1 година свободна се отдал на парапланеризъм за удоволствие и по някое време му дошла музата да започне да разхожда туристи из небето и взел необходимата тапия. Та така прекарал няколко от тези 5 години. 1 година пътувал из Бразилия, но не това е важното. По едно време човека започна да обяснява че въобще не си се кефи на работата. И разправя “Абе аз го правя за парите. Има разни хора дето много им харесва да са поддръжка и са се задълбали и т.н. Me, I’m focused on vacation.” Много ми хареса отношението му

This entry was posted on понеделник, февруари 5th, 2007 at 20:47:19 and is filed under Leuven, Belgium. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.