Missing Mind

Днес (23ти юли 2008ма година) бях проверен в превозно средство на столичния градски транспорт.

Това се случи в 08:40 сутринта в автобус 214 на път от Орлов мост към Окръжна болница. Бях толкова изненадан и все още несъбуден че не бях в настроение/състояние да споря с контрольора дали имам или нямам пари и дали трябва да си платя глобата или не.

Всъщност ако трябва да съм честен от толкова време не бях виждал контрольор на живо, че направо ми стана едно такова мило и драго пак да видя някой от тях. Освен това след разговор, който протече така:

- Добър ден, вашето билетче.
- Ами нямам билетче.
- Ами, господине, ще трябва да ви глобя.

и при положение че срещу мен стоеше мъж на средна възраст, с леко прошарена коса, в костюм, риза и с вратовръзка някакси дори не ми стана тъпо че ги давам тези 10лв.

Освен това ми направи интересно и приятно впечатление, че всички от екипа който се събра след като слязоха от автобуса бяха костюмирани. Не че смятам че това трябва да се налага като изискване, но някакси изглежда много по-добре от колкото да се качи някой мазен дебел чичко с омазана блуза и някакво дънково елече и да тръгне да ти обяснява “Абе как така нямаш пари за глоба. Дай тука 2лв да се почерпим с колегата.”, нали?

Сега ако вземат и малко да позачестят автобусите и да се налагат някакви глоби на кретените които карат в автобусните ленти … Но нека не прекалявам с оптимизма

This entry was posted on сряда, юли 23rd, 2008 at 11:10:03 and is filed under personal, revelations. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.