Long time, no see
И така. Около месец след първия работен ден, ето и впечатленията:
Работата е добра. Поне върша неща, които ги мога. А не се мъча да пиша на С/С++ и да поправям код, който преди това са го писали 3-4-5-6-7-8-9-10 други човека.
Колегите също са добри. Като се има предвид че има само 2ма, които не познавах, единия от които се пада нещо като шеф, а другия е мега изрут системен администратор - мисля че няма да има проблеми 
Работното време е доста прилично (да се чете “Често пъти започваме работа към 11:30″). Да, вечер се заседяваме до по-късно, но понякога дори не се усеща.
Храната. Като за начало - имаме си кафе машина, което много спестява разходките до най-близкото кафене, а особено имайки предвид че сме на 4тия етаж… мисля че няма какво да се говори По обед или се разхождаме до близката сандвичарница или си поръчваме сандвичи/пица за офиса. Мисля че ще надебелея доста стабилно ако продължавам така
В общи линии - не се оплаквам. Вече дори получих първия аванс, та … всичко е наред
Сега идва реда на мъките:
Първата и най-голяма мъка - neven_che-то ми беше на гости. Само че за пореден път се ужасих от това колко малко време са 2 дни 
Не е честно. Просто не е честно… Сега очаквам с нетърпение началото на април, когато или ще ходим на среща на #fantastika на Витоша, или няма да ходим, но определено ще се видим
Втора мъка - Много ме мързи да ходя на лекции и упражнения. То да беше новост това та да го споменавам, ама като е така от 2 години… Явно вече е болестно състояние. Ходих веднъж на лекции по Геометрия. Не беше зле, но… все пак ми доскуча. Трябва да се взема в ръце и да стана малко по-сериозен, но да видим кога и как.
Държа да отбележа че днес като си дочитах “Амирикански богове” на Нийл Геймън ми дойде невероятната идея да седна след това да понауча нещо, но май няма да се случи. Мисля че ще легна да поспя малко преди киното довечера.
Ами … в общи линии така могат да бъдат обобщени тези 20тина дни. По-нататък повече (hopefully и по на често).
