Missing Mind

И така вече 6 дни съм отново в Льовен (Белгия). Този път по покана на хората от COSIC групата. Водя се international scholar. Като за начало идеята е да им забъркам една демонстрация, след което да се захвана с измисляне на други приложения на това което ще демонстрират, като каквото измисля да го направя на дипломна работа за ЗИКСМ магистратурата в СУ.

До сега като цяло нищо интересно не се е случило. Само успях да се регистрирам в университета. Все още съм в процес на търсене на квартира. Добре че е Елена, която ме приюти в нейния апартамент (и след като замина за 1 седмица ми остави ключове, та да мога да търся на спокойствие).

Иначе още на първия ден в стола видях един тип с еспадрили висящи от раницата, та се информирах къде наоколо се катери. Сега да видим и кога ще се вдигна да ида да покатеря. Май първо ще гледам да оправя ситуацията с квартирата и да се изнеса от апартамента на Елена преди тя да се върне в петък.

Ами … so far so good и до нови писания.

П.П. За момента обмислям дали ще успея да си взема 1 седмица почивка от 25ти до 29ти май, та да намина през Цюрих за рождения ден на Кольо на 23-ти и от там до София за бала на сестрата на 30-ти. Стига писането да потръгне добре мисля че ще успея да се скатая за това време. Особено ако успея да мина във фаза “мислене и събиране на идеи”

П.П.П. До сега не се престаравам много сериозно с бирите. Първата вечер пих един наливен Guiness и едно светло Leffe и от тогава насам 7 Leffe Radieuse и 3 Grimbergen Blond Май ще се опитам да си подкарам някакъв тип beer counter, та да мога да направя някаква равносметка след това

Принципно не съм фен на препращането на линкове към други блогове, но Еленко е постнал 2 много добри филмчета обясняващи финансовата криза нагледно и като за полу … като за програмисти

От няколко седмици насам направо се изумявам от количеството adrenaline junkies, които се подвизават из нашата мила столица.

Особено обичано от тях място се оказват пешеходните пътеки на 5те кьошета. Особено тази по която се пресича булевард Скобелев и се отива към спирките на трамваи 6 и 9 (ето тук). Всяка сутрин на това хубаво кръстовище около мен прелитат бабички и дядовци нарамили торби и бастуни и при първа възможност скачат да пресичат.

Това че след има-няма 30 секунди ще светне зелено и ще могат да пресекат свободно няма значение. Важното е да се пресече точно преди последната вълна автомобили да е дошла.

Те автомобилите са хей там в другия край на кръстовището. Колко му е да пресека докато дойдат.

И да речеш че бързат да хванат трамвай или тролей, ами те повечето просто си пресичат и си тръгват по тротоарчето бавно, спокойно, поклащайки се и подпирайки се с бастунчето.

Другата тълпа са децата. Онзи ден едно се засили да претича през улицата и повлече и баба си след себе си. Добре че жената успя да го пусне и да се върне, защото детето спокойно претича улицата, но тя щеше да си остане по средата.

И всичкито това за какво? Да има смут и паника. Да се натискат клаксони. Да се засичат автомобилите един друг в опитите си да не блъснат пешеходците. Направо съм учуден че не съм видял нито една катастрофа до сега заради безразсъдни пешеходци.

А като си помисля, че преди няколко години имаше някакви глоби за неправилно пресичане и аз псувах и виках “Кретени. Как може?”… Тези дето пресичат тук трябва да се глобяват с по една пенсия, а при повторно нарушение със счупване на нещо (може и бастуна щото и без това очевидно не им трябва)…

Всъщност не всичко е наред. Втора поредна вечер не мога да спя. Постоянно ми е жега, колкото и да се отвивам, колкото и да се събличам … Просто ужас.

Вярно че е 2 часа, което за мен си е нормално време за лягане, но все пак правех опит да си отспя и да стана преди 10:00. Опитът, очевидно, е неуспешен.

Да видим дали след горе-долу хладния душ, който си взех току що, ще имам повече успех в заспиването.

“Да пораснеш ей така!”, а после ще се чудим защо точно подрастващите така и не могат да овладеят българския правопис…